Webmaster:Кирил Вълчев All Rights Reserved® Самостоятелни стаи "Камелия" 2014 ©
БългарскиАнглийски

Легенда за основаването на гр. Ахтопол

Придружен от синовете си, Посейдон пръв пристигнал на Олимп за съвeта на боговете.
Когато отишъл при Зевс, синовете му приели човешки образ и най-красивият от тях бил Делфин. Разхождайки се, те видели на една осветена и стоплена от слънцето поляна три девойки да се люлеят в три златни люлки. Делфин се доближил до едната, усмивката на която греела като слънце и моментално стоплила сърцето му.
- Коя си ти красива девойко? Най-красивата от всички и най-милата на Олимп.
Като се усмихнала отново, девойката му рекла:
- Аз съм Агата, щерка на Зевс и Хера и съм орисана да бъда робиня на любовта. А ти кой си, момко?
- Делфин – син на Посейдон, богът на моретата. Придружавам баща си заедно с моите братя.
Така от искрата на запознанството пламнал огънят на една голяма любов.
Свенливо момъкът помолил баща си да я поиска от Зевс за негова жена. Гръм и мълнии разтърсили Олимп като чул за това Зевс Кронион и изгонил сватовниците. Помръкнали лицата на двамата млади. Разделили се, но любовта им не угасна.

Дни и нощи Делфин се мятал из морето от Колхида до Астея. Огромни вълни вилнеели и се разбивали в скалите край брега. Моряците не смеели да влязат в това море и го нарекли Аксейнос Понтос (Негостоприемното море).
Агата и тя по цял ден седяла в покоите си и плачела за първата си любов. Само вечер излизала на вън и разговаряла с луната и любимата си птица – кукумявката.
Всеки ден Делфин изпращал по една чайка да я намери и разкаже за мъката му, но чайките се връщали без вест от нея.
Изпратила и Агата любимата си птица, кукумявката Агао, с надежда, че ще го види и разговаря с него.
Долетяла кукумявката край брега на морето. Кацнала на крайбрежните скали и започнала да го зове с всичка сила.
- Защо така крещтиш, зловеща птицо? – чула тя глас да идва от морето.
- Кой си ти, дето ме наричаш така? Аз нося мъката на любовта и търся Делфин, за да му я предам.
- Аз съм Делфин. Горко ми!
- Изпраща ме моята господарка Агата да ти предам, че след раздялата любовта и мъката й не се побират на Олимп.
- Ще я открадна! – решил Делфин.
- Предай на господарката си, че ще дойда с бързо летяща лодка, теглена от лекокрили чайки, да я взема. Нека тя преспи баща си за два дни и две нощи и слезе на брега на морето.
Така и станало. Майката на Агата – Хера, която познавала земните и божествени билки, намерила и сварила настойка от приспивно биле и като го наляла във виното на Зевс, той заспал дълбоко и спал дълго.
Агата целунала благодарно скъпата си майка и полетяла с бързата лодка на Делфин към царството на Посейдон.
На скалата, където била кацнала кукумявката, блестял дворец от мрамор. В него въвел Делфин своята любима.         
Събудил се Зевс и като разбрал измамата изпратил палачи да й отрежат гърдите, та никога да не отглежда деца.
Когато пристигнали палачите, видяла ги кукумявката, макар да било нощ, и закряскала зловещо и предупредително. Събудил се Делфин упоен от любовта на Агата и събрал свитата си. Пренесъл любимата си в лодка, а палачите примамил до морето. Боят бил жесток, но победила Любовта.

Заживели щастливи Делфин и Агата. Народили им се много деца и създали град. Нарекли го Агапи-полис (град на любовта).
Най-почитана  в този град между птиците била кукумявката Агао (символ на щастието).

Слънцето кротко галело с лъчите си сините води на морето и то нежно целувало с окротените си вълни крайбрежните камъни. Отново кораби заплували от бряг до бряг, разперили платна, като бели чайки, а моряците с благодарност нарекли тово море Евксинос понтос (гостоприемното море).     

---------------------------------------------------------------------

Quo vadis, Ахтопол?"
"Докога ще пътуваш назад в хилядолетията"

Прочути думи на световноизвестният български археолог проф. Велизар Велков, изречени след невероятните открития на подводна морска експедиция през 1983 г. край Ахтопол.

Ахтопол e селище с богата антична и средновековна история, наречен според едни на внучката на Зевс - Агато, а според други - на византийския пълководец Агатон - Агатополис, което, преведено от гръцки, означава "Град на щастието" (доброто, любовта и благоденствието).

Няма в живота благоденствие без добро, няма любов без благоденствие, няма щастие без любов.

Археолозите доказват, че първите заселници по тези земи са се появили около 5000 г. пр. Хр. Първите следи от хора тук датират от новокаменната епоха, а античният Агатопол е основан пет века преди н.е.
По-късно, около I-то хилядолетие пр. Хр. тук се заселили траки, които добре познавали корабоплаването, лова и риболова, рудодобива, много занаяти, търговията, отличавали се с висока култура и били прочути пирати. В района на ахтополския залив са открити каменни, оловни и железни котви. От този район произхожда и една дървена фигура на мъж, облечен в къс фрак – вероятно украска на мачтата на някой английски кораб от XIX в.

В продължение на много столетия и до началото на 20-ти век Ахтопол е най- големият и богат град по Странджанското крайбрежие. С настаняването на гърците след VI в. пр. Хр. по Западния бряг на Черно море се свързва и колонизацията на гр. Ахтопол и израстването му като богат и известен крайморски град. След основаването на първата българска държава в резултат на непрекъснатите войни градът често променя своята принадлежност - от Византия към България и обратно. До Първата световна война населението е било преобладаващо гръцко, а след изселването му в града се настаняват българи- бежанци от Тракия.

Два големи пожара - на 20.10.1918 год. и 26.10.1935 год. унищожават напълно красивия старинен град и на негово място се застроява новият Ахтопол.

НачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачалоНачало